Хиперактивното дете в първи клас – предизвикателства и решения

Първи клас може да бъде истинско предизвикателство за децата с хиперактивност, дефицит на внимание или друг вид специални образователни потребности. Преходът от предучилищни към училищни занимания често е изпитание и за техните родители и учители.

Съществува мнение, че хиперактивността, дефицитът на внимание и аутистичният спектър са модерни диагнози – научни термини за невъзпитание, разсеяност, нежелание на детето да се обучава, непокорство и дори мързел.

За жалост, този оптимистичен възглед е много далеч от истината. Става дума за поведенчески и обучителни разстройства, които имат физиологични причини и затова тези деца имат нужда от огромна подкрепа, за да се адаптират успешно в новата обучителна среда.

Поради липса на обучение за справяне със специалните образователни потребности и големия брой ученици в клас обаче, учителите невинаги успяват да посрещнат нуждите на децата.

Притеснените родители пък не са наясно как да сътрудничат на учителите и да улеснят работата им. Ето няколко идеи, които могат да осигурят адаптация с по-малко стрес за децата.

Пренасяне на умения от една среда в друга

Повечето деца, които трудно застават на едно място, проговорили са по-късно от очакваното, имат намален обем на внимание и срещат затруднения в общуването с връстници, имат една обща особеност – не могат спонтанно и веднага да пренесат в нова среда уменията, усвоени в предишна или паралелна среда (от детската градина в училище, от вкъщи в училище и т.н.).

Предполага се, че е свързано с феномена „по-лошо справяне при стрес”. За това и е добре да не се изисква от тях в началото, да не се избързва.

Децата с някакви обучителни особености имат нужда като начало да свикнат със средата, за да спре тя да е източник на изнервяне и разсейване, и да се превърне в защитена среда за показване на умения и трупане на нови.

Едно добро начало е учителят да позволи на детето да се разхожда из стаята и да я разглежда в удобно за всички време, за да изучи подробностите от обстановката, които привличат вниманието му.

Повечето деца от тази група са много силни визуалисти – преобладаващата част от информацията постъпва при тях чрез зрителния канал. За това е добре на детето да се позволи да разглежда. Дори тогава, когато на обучителя се струва, че етапът на изучаване и опознаване би трябвало вече да е приключил.

Родителите е добре да си дават сметка за тази особеност при прехвърлянето на опит и да имат търпение, когато учителите споделят, че в клас детето не може да направи неща, които прави у дома.

Споделено и слухово внимание

И учителите, и родителите бързо си дават сметка, че в клас децата със специални образователни потребности са на своя собствена програма. Т.нар. „фронтално образование”, при което един преподавател инструктира 25 деца и те следват зададеното, просто не върши работа в този случай.

Когато всички получават някаква информация и указания, а детето се разсейва, не значи, че не иска да учи. Това се дължи не просто на дефицита на внимание на детето със СОП - специални образователни потребности, а на затруднения в един конкретен тип внимание – споделеното.

Докато повечето деца могат да мобилизират слуховото си внимание в клас, да слушат, преработват и разбират вербални инструкции, няколко деца в класа в днешно време винаги имат трудности с осмислянето на информация, постъпила чрез думи, но без онагледяване.

Снимка: Guliver / iStock

Децата със затруднена слухова преработка имат нужда от различен подход при представянето на информация – графично, с картинки, нагледни материали тип Монтесори, които представят абстракции като по-голямо и по-малко чрез предмети.

Нека за такива деца винаги има пластмасови букви и цифри, геометрични фигури от дърво, които могат да държат в ръце и т.н. Изход е и на децата със СОП да се дават кратки и ясни вербални инструкции.

В случай, че такива деца работят в група с по-напреднало речево развитие, докато останалата част от групата се занимава с дейности, изискващи слухово внимание (например слушане на история), на тези деца може да се позволи да правят нещо друго.

Повечето от тях работят индивидуално с логопед, психолог или някакъв друг специалист от съвсем ранна детска възраст и често нямат достатъчно опит с групово обучение.

За тях обучителна ситуация означава „един преподаващ работи с едно дете” и личният контакт с преподавателя в училище е от решаващо значение. За това може да помогне добронамерен преподавател, който отделя някакво време да задълбочи индивидуалния контакт с детето и да спечели доверието му.

Станислава Чуринскиене е специалист по ранно детско развитие, член на Дружеството по морска, авиационна и космическа медицина, прилага международни сертифицирани тестове за оценка на детско развитие.

Председател е на сдружението "Всяка дума", което се занимава с ранна интервенция на деца със затруднения в развитието и съвместна изследователска дейност с ВМА - Варна.

За контакти: stanislava.ciurinskiene@abv.bg